Игри

Информация за страница Бухово

Бухово е град, намиращ се в Западна България. Името му произлиза от „бухал”. Влиза в състава на Район Кремиковци на Столичната община, Област София. Градът се намира на 21 км североизточно от София и е разположен в южните склонове на Мургашкия дял на Стара планина. В праисторията, предимно по времето на средния  и късния неолит – новокаменната епоха, Бухово се е намирало на километър и половина източно от мястото, където се намира в момента. Като доказателство, че е имало обитатели от по-стари времена, служат керамични останки, чукове, брадви и шила, чрез които именно е датирано и това събитие. По онова време селището не носи сегашното име на града, а друго – Урсул. По време на римската инвазия, датираща от 29 г. пр.н.е. селището се населява от серди. По своя характер те са свободолюбиви и войнствени  и оказват твърда и продължителна съпротива на римляните. Впоследствие тези земи влизат в пределите на Византия през 3-век, когато властва Константин І Велики. Ранно християнската базилика в двора на Буховския манастир пък е построена през 4-5 век. Малко по-късно – през 6 – 7 век, тук се заселват и южните славяни. В началото на 9 век – през 809 г. – Бухово се приобщава към територията на България. Това става по времето, когато на българския престол седи хан Крум, като от това време е останала и крепостта Градище, намираща се северно от града. След известен период на затишие името на града отново се появява в документи от 15-ти век – по време на турското робство само като сметка в опис на владение.

                Именно по това време са изградени манастирите Св. Мария Магдалена и Св. Архангел Михаил, като и в двата от тях се развива културна и духовна дейност. Църквата Св. Николай е построена в края на 20-те години на 20-ти век – през 1928 г. През 1938 г. пък с помощта на Германия е изработено находище на уран. В миналото населението на града е било крайно бедно и изключително трудно е изкарвало препитанието на своите големи семейства. Земята за обработване по това време е била много бедна. Когато след края на Втората световна война се развива минно-добивната промишленост жителите постепенно се замогват. Тогава на мястото на някогашното скотовъдство и пастирство идват миньорството и металургията. След края на войната Съветско-българската минна компания разработва находището в продължение на 11 години – до 1956 г., когато е създадено дружеството Редки метали. То управлява находището до 1992 г., когато добивът е окончателно прекратен. През 1978 г. селището Бухово официално е обявено за град, а за да напомня на населението, че в миналото е било село, Селската чешма остава селска. И до днес жителите идват да си наливат вода и да перат своите килими, както са правили много често в миналото. Сред забележителностите са градският стадион, спортна зала, паметник на самолета на Никола Ангелков Бонев, както и бивша картинг писта. Има и къща-музей на Никола Бонев, а сред редовните събития, които се провеждат, е годишен събор през последната неделя на месец юни. Летецът – изстребител полковник Никола Ангелков Бонев е сред известните личности от града. Той е роден през 1917 и умира през 1943 г.

 

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker